събота, 25 юни 2011 г.

Пътепис с Активия

         Всичко започна миналата година съвсем случайно когато с моята приятелка Активия решихме, че е време да направим нещо щуро с живота си. След няколко месеца идваше лятото – времето, в което можехме спокойно да си починем и да се откъснем от всичко. Трябваше да предприемем нещо вълнуващо, което щяхме да запомним за дълги години. Тъй като и двамата не бяхме ходили в САЩ, решихме да си организираме двуседмично пътуване из страната. Така че започнахме да плануваме пътуването си.   
Ню Йорк
В Ню Йорк с Активия.
Първата ни дестинация беше Ню Йорк, като щяхме да останем там само няколко дена и после да продължим нататък. Въпреки че е невъзможно да се разгледа всичко за толкова малко време (има толкова много забележителности, че един местен жител може да открива нещо ново всеки ден от своя живот), ние с Активия решихме да наблегнем на основните атракции на града. Бяхме чели много за града, така че да можем да си направим план, който да ни помогне да извлечем максимума от времето си в Ню Йорк. Не искахме да пропуснем невероятните гледки, звуци и вкусове, които града предлагаше.  
Ден 1 – центъра на града. Ню Йорк се характеризира със своите небостъргачи, а небостъргачите в Манхатън изграждат силуета на града. В действителност, Ню Йорк е дом на повече от 100 сгради, измервани на височина от 500 фута или повече. Въпреки че можете да почувствате тази необятност навсякъде в Ню Йорк, най-добре е да го  направите от обсерваториите на Емпайър Стейт Билдинг и от върха на Рокфелер център. Затова и ние с Активия отидохме именно там. След като забелязахме невероятните декори на небостъргачите, стигнахме до гледна точка, която ни позволи да видим всички перспективи на Манхатън.
После с Активия се отправихме за разходката към Таймс Скуеър. Таймс Скуеър е мястото, където всичко се случва. Двадесет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, ярка светлина, големи екрани и големи тълпи напълно олицетворяват вълнението на този голям град. Ние минахме през площада след залез слънце и беше неописуемо. Хубавото е, че голяма част от района е затворен за превозни средства, така че можехме спокойно да се разходим по улиците. Докато бяхме в района, вечеряхме в един от най-популярните ресторанти за хранене, който беше невероятно интересен дори сам по себе си, с толкова вкусна храна, че ти се иска да ядеш цял ден, а десерта от изцедено мляко беше черешката. От Таймс Скуеър направихме 15-минутна разходка, на север по Шесто Авеню, минавайки култови сгради като Rockefeller Center и Radio City Music Hall, музея на модерното изкуство (МоМА), където успяхме да се полюбуваме на една от най-добрите колекции в света на съвременното изкуство.
Бродуей
В края на деня отдадохме почит на Бродуей. Никой театър не оживява така както този  театър в Ню Йорк. Независимо дали харесвате по принцип драми, комедии или мюзикъли, ще намерите всичко в Сити театъра. Продукциите този сезон включват скандално черни комедии (като „A Behanding“ в Спокане, препълнена със звезди на екрана), както и сценични адаптации („Обещания, обещания“) и пънк-рок музикални прожекции (American Idiot). Всички те показват защо тази прочута артерия на Ню Йорк се е превърнала в синоним на театър сам по себе си. С Активия минахме през бутките за намалени билети, с надеждата да са останали билети за нещо, но всичко беше свършило.  Все пак успяхме да се качим на червените стъпала и се полюбуваме на несравнимата гледка на района.
Ден 2- „милята на музеите“. Всъщност „милята на музеите“ е няколко блока по-дълга от една миля. Независимо от конкретната дължина, този участък от Ъпър Ийст Сайд на Пето авеню има повече култура на квадратен метър, отколкото всяко друго място във Вселената. Обиколката ни започна от Столичния музей на изкуствата, на изток при 82-ра улица, където можехме да видим временни изложби, както и обекти в постоянна колекция на музея, който се съдържа повече от 2 милиона произведения на изкуството, които обхващат цялата широчина на човешката история. В разходката си по пътя към горната част на града се сблъскахме с модерното и съвременното произведение на изкуството – музеят на Соломон Р. Гугенхайм. Пътешествието ни завърши на изток от 104-та улица в „Ел Музео дел Барио“, който показва изкуството на Пуерто Рико, Карибите и Латинска Америка. Всички казват, че милята съчетава девет от емблематичните музеи в Ню Йорк. В цей же час Валдо Лонсбери Семон, котрий працював дослідником у компанії „BF Goodrich“ в СЩА, у 1926 році винайшов м’який PVC або вініл.Rheinplast Він пробував провести дегідрогалогенізацію PVC при високій температурі кипіння для того, щоб одержати ненасичений полімер, котрий в свій час він міг би використовувати для зв’язування каучуку з металами або для будь-якої іншої корисної цілі. Він почав експериментувати зі старими матеріалами, комбінуючи їх з іншими хімікатами, й піддавав їх нагріванню.
Времето ни следобяд ни беше предвидено за среща с дивото в Бронкс. Градът е известен с културните приноси, емблематичните небостъргачи и Central Park, но много хора не осъзнават, че Ню Йорк е дом на най-голямата градина в страната - Зоопарка Бронкс, намиращ се в парка Бронкс и се управлява отСдружението за опазване на дивата природа“. Зоологическата градина се разполага на повече от 250 акра, като приютява над 4000 животни от повече от 650 вида. Ние с Активия бяхме изумени от огромното разнообразие на живота на Земята, а също и научихме много за същества, като пантери, пингвини, лъвове и лемури. Освен това архитектурата можеше да впечатли всеки – Портите Райней, Фонтана Рокфелер и изящните сгради в зоологическата градина, са само част от всички забележителности.Тези, които са посещавали Бронкс ще оценят също какъв невероятен рай за растенията е градината. След Зоопарка се отправихме към друга част на дивото. Ню Йоркската Ботаническа градина, разположена в другата част на Бронкс представлява просторен парк - Национална историческа забележителност, като разполага с 250дка, които са дом на повече от 1 млн. растения. Градината се характеризира с най-разнообразните хербарий на Западното полукълбо.
Ябълкова ферма

Късният следобед прекарахме на бейзболен мач. Метс и Янките играеха на нови стадиона, който съчетава най-съвременните удобства с цялата средновековна история на несравнимия бейзбол на Ню Йорк. Паметникът на Янките на стадиона разкрива това богато минало с почит към всички знаменити бейзболисти като Бейб Рут, Лу Гериг, Реджи Джаксън и Търман Мънсън.
Последната (но не и по важност) точка на нашия последен ден в Ню Йорк беше долната част на града – квартала Харлем, един от най-оживените квартали на града и световна столица на афро-американската история и култура. Ние с Активия стигнахме там към 8 часа, малко преди да затвори музея в Харлем, който  подчертава приноса на чернокожите художници. С няколко горещи молби успяхме да убедим портиера да ни пусне вътре да разгледаме набързо. Харлем е дом и на многобройни ресторанти, създадени за да глезят душата с храна. Спряхме в един от тамошните ресторанти да вечеряме. След като си изядохме вкусните ястия – специален стек със сос от мляко и невероятна зеленчуково-плодова пикантна салата, се прибрахме в хотела да се наспим. На следващия ден с Активия тръгвахме към следващата дестинация - Кънектикът.  
Кънектикът
Ден 1 - Пристигнахме в Кънектикът по обяд и се настанихме в приятен малък хотел. Бяхме чували за една много известна винарна там – Говения затова тръгнахме натам. Тя беше разположена на 60км от града в земеделските земи, на красиво и спокойно място. Дегустирахме най-различни вина – Сувиньон Блан, Вигнолес, Шардоне, Пино ноар, Каберне Фран, Мерло, Кауга, Кроикс, Каберне Совиньон и Зинфандел. Аз не съм много човек на виното, но мястото напълно си заслужава посещението, с оглед на тучните зелени локали и вълнообразните хълмове. Беше страхотно. И всичко това на по-малко от два часа от шума и суетата на Ню Йорк.
Следващото на дневен ред беше посещението на една ферма за ябълки и боровинки. Брането на тези плодове беше едно от нещата, които си бяхме поставили за цел да направим. В хубавия, светъл, слънчев и приятен следобед, ние с Активия се намирахме на два мили пеша от фермата в Чешир. Ние вървяхме, вървяхме и вървяхме, докато се стигнахме поток, където спряхме да си. Следващата почивка беше за снимки на Оранжериите и накрая, когато се чувствахме сякаш никога нямаше да стигнем до фермата, видяхме в края на пътя фермата.  Посрещна ни гостоприемната стопанка и ни показа къде и как да берем плодовете. Тя виждаше, че просто искаме да се забавляваме затова не ни натовари много. След това влязохме в магазина на фермата, където съзряхме купища домашно приготвен плодов сладолед от ябълки и боровинки, направени с домашно мляко и плодове. Знаехме, че "Америка" е и синоним на думата "голям", но останахме поразени от количеството сладолед оставено за дегустация. Ах, беше толкова прекрасно да седим на верандата и да ядем сладолед, под синьото небе, където ябълкови дървета кимаха в далечината. Прибрахме се скапани в хотела, бяхме много уморени. Затова хапнахме набързо и заспахме още рано рано.  
Ден 2 - На другия ден станахме рано, защото щяхме да пътуваме отново. Започнахме деня си с разходка до езерото Джордж, което се намира в града Болтън, на 80км от нас. Болтън е старомодно, тихо и сънливо градче на брега на езерото Джордж в планина Адирондак в северната част на щата Кънектикът. Нашият ден там беше едновременно кратък, но забавен и  със сигурност остави отпечатък върху пътуването ни. Пристигнахме рано сутринта там. Всичко беше по-скоро спокойно и ние се радвахме, че не сме хванали летните тълпи. Настанихме се в къща разположена на брега на езерото, откъдето се откриваше невероятна гледка през нощта. С първия поглед още през прозореца видяхме пенливите води и красивите гледки. Това езеро беше по-голямо от всички, които някога бях виждал и беше заобиколено от планини и синьо небе. Тъй като беше още сутрин и бяхме гладни, се укрепихме със свежа закуска от палачинки с шоколад и прясно мляко и тръгнахме да проучим езерото.
Видяхме, че има възможност за гребане с лодка в езерото, което много ни зарадва с Активия. Беше добре да сме там, в тези спокойни води. Нямаше много други лодки, но някои бяха моторни и образуваха трафик във водата. Гребането беше забавна, но трудна работа! И ни накара бързо да огладнеем. Така че след два часа в лодката, ние си направихме пикник на брега на езерото. Хлябът и сиренето бяха от най-вкусните храни, които бях ял. Следобеда прекарахме в разходка из града, а за вечеря си направихме  барбекю, на което се събрахме цяла компания и си говорихме и се смяхме до късно. Тези моменти ще останат с мен за дълго време.
Ден 3 - На другия ден се отправихме към острова Хилс, където знаехме, че има панаир.  Островът беше спокоен и мирен дори и по време на панаира. Островът Хилс се намира в северозападната част на щата Кънектикът и е идеалното място за мързеливи дни. След като се полюбувахме на интересните въртележки, се настроихме за обяд. Отправихме се към лозята, където се отпуснахме  в едно лозе сред хълмовете, след като си взехме продукти от местния пазар на земеделските производители. Като цяло островът си струваше всяка минута. На връщане от острова си взехме ферибот отново, но този път не директно към сушата а първо с кратка разходка в океана.  Круизът ни отнесе от плитките води на защитеното пристанище към дълбините на Атлантическия океан. Минахме през няколко острова, на които видяхме частни домове на известни личности, както и голямо впечатление ни направи и интересната архитектура на някои от скромните домове на малките островчета. Общността, която живее на островите, често използва тези домове за летни резиденции и пътува до континента с водни таксита. Частните кораби и пристанища направиха местността много забавна за нас и със сигурност оставиха ярък спомен в нас. На другия ден тръгнахме към щата Вирджиния.
Във Вирджиния с Активия.
Вирджиния
Ден 1 -  Пристигнахме в Джеймстаун, Вирджиния. Джеймстаун е малко градче, където през 1607 колонисти създали първото постоянно англоговорящо селище в Новия свят. Първо спряхме в Историческия музей и си взехме чисто нов уводен филм за града. Той започваше с тържествено напомняне, че само 60 от 500-те първоначални колонисти оцелели през първата зима. След това се запознахме с основите на оригиналните първоначални домове и посетихме Архаерума, открит през 2006 г., когато неоткрити дотогава артефакти били намерени. Един от невероятните предмети, който е оцелял  близо 400 години беше една ваза за пиене, която беше цялата изрисувана с красиви арки. Една бърза разходка ни отведе до обяд – традиционната пицария на 21-ви век в Джеймстаун. Може би си мислите, че няма какво толкова да запомните на една пица, но тук грешите. Пиците, който ядохме включваха голямо разнообразие от продукти, които бяха съчетани невероятно – пресни домашни домати, пармезан, кашу, сьомга,  а за напитка – свеж айрян от домашно мляко. В това малко градче, ние изследвахме пресъздадените индиански и колониални села, а също и видяхме копия на три кораба, които са довели първите заселници на тези брегове. След обяда се отправихме към една от местните ферми за да пояздим. А Активия истински се забавляваше след това когато и позволиха да среше гривата на своя кон.
Ден 2 – Следващата ни спирка по магистрала беше най-известатан точка на историческия триъгълник, Колониалния Уилямсбърг. На фона на любовта царуваща по улиците и в сградите, бяха създадени специални детски паркове, забавляващи децата  всеки ден. Стигнахме в града точно на време за театъра за младите изпълнители в Механата Ралехг. Постановката пресъздаваше събитие от 1775, в което управляващия Вирджиния - Лорд Дънмор възпрепятстваше колонистите да завземат града и да нападнат британците. Заедно с много други хора от публиката, Активия беше поканена да играе роля в постановката –кръчмар. След нейния миг на слава, ние разгледахме истинско списание, издадено през 1715 г., в което се описваше сблъсъкът между мъжете на Лорд Дунмор и колонистите.
Застояхме се в махана и то стана време за обяд. Механата въпреки историческия си облик, предлагаше доста съвременна храна. Започнахме с обикновен бургер с пилешко месо и салата от репички. Това не ни стигна обаче и продължихме с Брунсуикска яхния, която представляваше гъста смес от зеленчуци и пилешко месо в доматен сос (в оригинална рецепта се приготвя от катерица или от заешко месо). Това беше ястие, което се беше запазило като рецепта от 17-ти век. Аз бях изкушен от един чифт дървени лъжици, за които един от местните жители каза, че са "за готвене или за наказване, в зависимост от поведението на детето." След обяда минахме през „магазина на обущарите“, където гледаме как се изработват старомодни обувки, а после и през обществения затвор (или "гаол", както го наричаха местните). Това място беше много интересно за снимки, защото малките деца влизаха в ролята на затворници, заключени по стените. Преди да се отправим към нашия малък хотел, посетихме концерт на живо на Файф-енд-дръм (нещо, което не можеше да се пропусне по наше мнение) и хапнахме от любимите си джинджифилови торти, измити с бира. На пръв поглед тази торта не звучи вкусна, но повярвайте ми заслужава си да се опита.
На разходка в колониума с Активия.
Ден 3 – Започвахме деня си с прекрасна разходка до далечния край на Парк Колониум, където всичко беше насадено с дрянови дървета, пъстри цветя и плятото изглеждаше зрелищно. След това се отбихме в Йорктаун, където историческите забележителности бяха разпределени на две места. Ние се отправихме първо към бойното поле на Йорктаун, където съюзническите френски и американски войски победили британците в битката, която довела до края на революционна война. След това направихме кратка разходка до залата на славата в  център на  Йорктаун. Тук, с Активия се смяхме много, когато започна уводния филмът. В него се показваха войници, седящи около лагерния огън и обсъждащи  човек, който обичал да се фука с играчките си на английските кораби. В галерията, ние научихме много за колонистите, които са свалили статуя на крал Джордж III и използвали преднината си, за да направят боеприпаси. Видяхме и невероятна картина, на едно семейство с три деца, което очевидно изглеждаше уплашено от събитията.
Ние също оценихме и тостове, направени в кръчмите, след като била прочетена  Декларацията за независимост. После огладнели с Активия се отправихме към ресторант, наречен „Ресторанта Айлънд“, в който херцога на Йорк обичал да яде. Моят сандвич от раци спечели възторжени отзиви от всички, които искаха да го опитат. Накрая се отправихме към една далечна част на града, където знаехме, че има красива река, наречена „Речната разходка“. Бреговата линия беше силно развита и имаше множество  магазини. Минахме по алеята и се настанихме на една приятна пейка точно срещу реката, в която плуваха патици и лебеди. Без да усетим, прекарахме така няколко часа, наслаждавайки се на невероятната гледка и спокойната обстановка. Беше станало вече вечер и се чувствахме уморени, затова хапнахме на бързо и се прибрахме  в хотела.
На другия ден трябваше да напуснем тази невероятна страна. Толкова бързо беше минала седмицата… но беше наситена с много емоции и прекрасни спомени. С Активия твърдо решихме да си направим пак такава екскурзия, като следващата ни дестинация щеше да бъде друга част от Америка.


Няма коментари:

Публикуване на коментар